Театър Ателие 313

 

„СПОМНЯМ СИ”


по текстове на Михаил Булгаков, Даниил Хармс, Антон Чехов, Висарион Белински, Валери Петров, Димитър Подвързачов, Туве Янсон, Ингмар Бергман, Ървин Уелш 

Театър на обекта и материала

Сценарий и режисура: Петър Пашов-младши     

Участва: Даниел Русев

Връщам се. Спомням си.   Скачам. Пропадам. Пътувам. Сънувам. Изчезвам. Умирам. "Обичате ли театъра? Обичате ли театъра, така, както го обичам аз? Жадно, страстно и изящно…" Обичах скърцането на чигите, обичах праха по сцената, обичах отварянето на завесата... "Това беше златен век." "Книгите бяха моята родина, а на когото книгите са родина, животът е чужбина." Изговарям текстовете от онова време по хиляди пъти и загубвам представа "кое се случва наистина и кое-не и сега аз буден ли съм или сънувам, буден ли съм или сънувам, буден ли съм или сънувам...", докато се омагьосам, че отново съм там, отново съм онзи, който бях, отново настъпва "златният век"!... Телефонът звъни... Баба ми. 

Не беше ли умряла?

 

Цитатите, които изговарям, са „завръщане у дома”, език, който превежда „онзи живот”, мантра, която отключва движението назад, надолу, завинаги, за да откриеш на дъното, че споменът е сцена, а ти си театрален персонаж на нея. 
Пристигна. «Значи това било смъртта… Първи кулиси, втори кулиси, а нататък… празно пространство… И никакви декори...» /по Чехов/

"Спомням си" участва във фестивалите "Мелък сезон" Театрална работилница "Сфумато" 2017 и "Пиеро" Стара Загора 2017.

Снимки: Радослав Йорданов

Спектакълът е реализиран с финансовата подкрепа на Столична община по Програма Европа, 2015 г. съвместно с Фонда за иновации в културата.